ПЧЕЛЕН ПРАШЕЦ
Прашецът е втория по количество хранителен продукт събиран от пчелите - представлява поленовите зърна от тичинките на цветовете на растенията.
Човекът е проявявал интерес към пчелния прашец още от древността и го е определял като храна достойна за Боговете. Употребата на пчелен прашец се е препоръчвала от древните египтяни и китайци. За него се споменава в Библията, Корана, Талмуда и други свещени книги. Понастоящем пчелният пращец е продукт с висока потребителска и пазарна стойност. Неговите уникални качества го правят незаменим в различни области от хранителната промишленост, медицината, козметиката и др.
Прашецът се използува като хранителна добавка при подхранването на пчелите. Поради богатия си състав и изразеният биологичен ефект той намира приложение и като хранителна добавка, целяща повишаване на съпротивителните сили на човешкия организъм. Известно е, че той има и лечебно въздействие.Пчелният прашец осигурява широк спектър от основни за здравето хранителни вещества: всички витамини В комплекс и витамин С. Те са разтворими във вода и затова трябва да се приемат ежедневно. Пчелният прашец съдържа също витамините D, E, К и бета каротин (витамин А).
Приемането на пчелен прашец подпомага изграждането на костната система. Съдържащия се в него витамин Е влияе положително върху потентността. Пчелният прашец съдържа също така растежен хормон. Рутинът укрепва кръвните клетки, намалява кървенето, действува укрепващо на сърцето, нормализира високото кръвно налягане, чрез въздействие върху кръвния поток. Прашецът е богат на лецитин, който нормализира мастната обмяна и по този начин подпомага нормализирането на теглото.
Прашецът е много богат и на селен. В една супена лъжица, която тежи около 12.5 гр. се съдържат 512% от дневната препоръчителна за човека доза селен. Значението на селена за организма е голямо. Той повишава имунитета, действа профилактично против ракови заболявания, против сърдечно-съдови и инфекциозни заболявания. Селенът е елемент, който влиза в състава на ферменти, които инактивират свободните радикали. По този начин той оказва помощно действие на останалите антиоксидантно действащи съставки на прашеца като витамин Е, С, А. Участието на селена като подпомагащ фактор в състава на някои ензими (глутатион пероксидаза) способства освобождаването на организма от тежки метали и намалява тяхната токсичност най-вече за нервните клетки. Както е известно селенът действува профилактично при някои ракови заболявания.
Не е случайно, че прашецът е важна субстанция в редица продукти на козметиката тъй като състава му е изключително богат на въглехидрати, белтъци, ензими, аминокиселини и др. Пчелният прашец е богат на важните за живота аминокиселини, които многократно превъзхождат аминокиселините, съдържащи се в говеждото месо, яйцата и сиренето.
Противопоказания за лечение с пчелен прашец са алергията към него и тежките увреждания на бъбречния паренхим.
Лечебната доза за възрастни хора е 30-40 гр. дневно, взети на 3 пъти 1-2 часа преди ядене. За профилактика или поддържащо лечение се приемат по 15-20 гр. дневно. При деца от 6 до 12 години се препоръчва в доза 10-15 гр. дневно, а при деца от 3 до 5 години по 5-10 гр. дневно. Пчелният прашец трябва да се приема редовно. Най-подходящо е провеждането на два тримесечни курса годишно: първият от началото на зимата до началото на пролетта, а вторият от началото на лятото до есента. При приемането прашецът трябва да се сдъвква добре и да се погълне с малко количество вода или кисело мляко. Може да се взима и в комбинация с мед в съотношение 1:1 или 1:2 по една супена лъжица 3 пъти дневно преди ядене. Пчелен прашец се използва и при състояния на психическа и физическа преумора, резултат от различни заболявания, пренатоварвания. Прашецът се характеризира с ниско съдържание на натрий, но съдържа много магнезий и калий, което го прави подходящ за лечението на сърдечно-съдовите заболявания.
Използвана литература:
П. Починкова – „Пчелните продукти в медицината” 1986 г.
Ст. Младенов – „Пчелните продукти - храна и лекарство” 1989 г.